Когато ежедневието те погълне в монотонния си ритъм ,
забравяш да се радваш на малките и истински красивите неща.
Вчера си подарих един ден на село, където по стечение на
обстоятелствата не бях ходила от около 7-8 години...
Върнах се при спомените, при
аромата на мащерка, при черешите и призраците от детсвото, при истинската храна
и ръчния хляб, при тревата, цветята и при всичко прекрасно, което бях
позабравила, и определено ми липсва и ще се връщам пак.
Точно за един ден успях набързо да направя всички онези
неща, които запълваха летата ми, когато бях дете : пекох се на терасата с книга
в ръка, разхождах се по поляните, брах череши, джанки, вишни, рози и всичко е
толкова истинско и ароматно, дори косих трева :)
Наистина беше един уникален ден, далеч от всичката шумотевица
и всички еднакви неща, които се случват в града. Направете си този ден и се
зареде с цялата тази енергия, която природата ни дарява !
Коментари
Публикуване на коментар